В последните години горските пожари привлякоха вниманието на обществеността с опустошителните си последици в западната част на Съединените щати и Канада. В опит да разберат по-добре тази унищожителна тенденция, учените се обърнаха към един по-ранен период, известен като Средновековната климатична аномалия, когато части от Северна Америка наблюдаваха значителни повишения на температурата и честота на горските пожари. Идентификацията на Средновековната климатична аномалия зависи от преразгледаното разбиране на дългогодишна теория за климатичния модел. През 2003 година, Реймънд С. Брадли, Малкълм К. Хюз и Хенри Ф. Диас отдават заслуга на климатолога Хуберт Ламб за въвеждането на концепцията за Средновековния топъл епоха през 1965 година, свързвайки я с „доказателства за топли, сухи лета и меки зими, съсредоточени около 1100 до 1200 г. сл. Хр.” в Западна Европа. Въпреки наблюденията му за Европа, Ламб не екстраполирал наблюдаваните модели и не се опитал да види дали наблюденията му за Високото средновековие (единадесети до четиринадесети век) са приложими и за ранното средновековие (пети до десети век).

Днес учените по-често използват термина Средновековна климатична аномалия (MCA), въведен от Скот Стийн, за да обозначат периода между приблизително 950 и 1250 година. Съвременните теории за този период на затопляне признават, че някои области по света може да са преживели климатични вариации през тези векове, но историци не се съгласяват относно точния времеви обхват на MCA. За да получим по-ясно разбиране, разговарях с Реймънд С. Брадли, директор на Центъра за изследване на климатичните системи в Университета на Масачузетс в Амхърст. Брадли обяснява, че учените все още използват термина и теорията доста неясно. Често хората имат изследване на седименти от езера или дървесни пръстени или спелеотеми (минерални отлагания, образувани в пещери), което обозначават като „Средновековна климатична аномалия“, дори и да е напълно различен времеви период от оригиналното определение на термина. Според него, докато терминологията е неясна, учените общо взето се съгласяват, че е имало идентифицируемо изменение в климатичните модели с отчетливо повишение на температурата в Западна Европа и Северна Америка през Средновековието.

Какво може да е предизвикало тези климатични промени? Има две основни явления, свързани с MCA: Северноатлантическата осцилация (NAO) и липсата на вулканични изригвания. Първото се отнася до атмосферните налягания между ниското налягане в Северния Атлантик и по-високото налягане в субтропичния Атлантик. Силните положителни фази на NAO—когато разликата в налягането е висока—обикновено са свързани с повишени температури и валежи в голяма част от Съединените щати и северна Европа. Но това затопляне изглежда е свързано с преобладаващи условия, подобни на Ла Ниня, според изследователски екип, ръководен от професор по дендрохронология Валери Труе. Тяхното проучване предполага, че такъв метеорологичен модел е довел до увеличени условия на суша в западната част на Съединените щати през Средновековието.

Що се отнася до вулканите, многобройните изригвания могат да доведат до по-хладно време. През MCA фактът, че е имало по-малко изригвания, вероятно е допринесъл за по-топли океани и следователно за по-топла планета. Брадли коментира, че това е бил „тих период геологично“. В интервю през 2025 година Никълъс Греъм от Центъра за хидроложки изследвания сподели, че след като големите изригвания започнали да се случват по-често през тринадесети век, те „наистина инициирали спада към Малкия ледников период или, бихте могли да кажете, прекратили Средновековния топъл период“. Малкият ледников период (LIA), който се е състоял от четиринадесети до деветнадесети век, наблюдава модел на охлаждане на температурите.

Причините за климатичните промени през Средновековието се различават от тези зад съвременните антропогенни климатични промени. Преди индустриалната ера Брадли обяснява, че въпреки че е имало случайни топли интервали по света, „когато всичко се обобщи глобално, не виждате същия убедителен топъл интервал, който виждате днес“. Причините за климатичните промени през двадесет и първи век—увеличените концентрации на CO2—не са свързани с причините за регионалната температура през средновековния период.

Въпреки че причините за покачващите се температури по света могат да бъдат различни от тези през MCA, поне един от ефектите остава същият: увеличаване на горските пожари. Въпреки това, броят на пожарите през MCA е бил по-нисък отколкото сега. Изследвайки бореални гори в Аляска, Райън Кели и колегите му отбелязват в проучване от 2013 година, че „топлите и сухи климатични условия довели до пикова биомаса горене“ по време на MCA. Но днешният период е характеризиран с изключително висока честота на пожарите и биомасата горене.

Изчисляването на пожарите от MCA е сложна задача, но чрез исторически био-доказателства учените могат да направят добра оценка. Например, Филип Хигуера, Брайън Н. Шуман и Кира Д. Уолф използват записи от дървесни пръстени и седименти от езера, за да проучат колко често горят подалпийските гори в Рокитата през ранното MCA. Между 770 и 870 година (малко преди периода, определен от Стийн като MCA), температурите в Северното полукълбо били над 32°F по-високи от средната температура през двадесети век. Анализирайки „уникална мрежа от палеопожарни записи за последните 2000 години“, екипът показва, че това повишение на температурата кореспондира с увеличаване на горските пожари.

Хигуера и колегите му също сравняват темповете на горене между годините 2000 и 2020 с темповете от 770 до 870 година чрез изследване на периодите на ротация на пожарите (FRPs), които записват колко време отнема един предишен пожар да изгори площ равна на площта, изгорена през двадесет и първи век. Колкото по-нисък е FRP, толкова по-бързо гори една площ; следователно по-високите FRPs са желателни за области, предразположени към горски пожари. Хигуера и колегите му показват, че периодите преди късния двадесети и ранния двадесети век имали по-високи FRPs. FRPs започват да падат—и пожарите да горят по-бързо—в двадесет и първи век. Периодът между 2000 и 2020 година имал медианен FRP от 117, който учените отбелязват „представлява почти удвояване на средната честота на горене“ през последните две хилядолетия.

Каква роля играят повишаващите се температури в цялата тази ситуация? В проучване от 2015 година У. Джон Кълдер и колегите му наблюдават положителна корелация между температурата и медианния процент изгорени места. Те изследвали седименти в езера близо до горски пожари, които горели по време на MCA. Когато горските пожари бушуват в рамките на един до три километра от езеро, седиментът достига пик в натрупването на въглища, „запазвайки сигнал за пожара“. Чрез получаване на примери от множество случаи на натрупване на въглища екипът може да разбере по-добре всякакви „регионални промени в изгорената биомаса“. Кълдер и колеги събират седиментни ядра от подалпийска горска зона около дивата природа на планината Зиркел в Колорадо. Тук растителността остава относително постоянна през два хилядолетия.

Изследвайки седиментните записи от близките езера, те откриват, че процентът на изгорелите места на век и количеството въглища в езерата се увеличили през ранното MCA. Те оценяват медианен процент от 83 процента от проучваните места, които са изгорели между приблизително 885 и 985 г. сл. Хр. През същия период температурите се увеличили с до 32.9°F. Въпреки че температурите остават повишени още 250 години, броят на горските пожари намалява, но авторите на проучването не са ясни защо.

Екипът отбелязва, че районите, които изучавали, са горели повече през MCA отколкото днес, което предполага, че това все още може да се промени, тъй като „температурите са били сравними с тези от MCA само през последните няколко десетилетия“. Температурите през късния двадесети век и тези от MCA са сравними. Манн и колеги отбелязват в проучване от 2008 година, че високите температури около 960 г. кореспондират приблизително с температурите около 1980 г. Но какво означава това? Според доклада на IPCC от 2007 година периодът с най-високи температури преди двадесетия век вероятно е продължил от 950 до 1110 г. сл. Хр. По време на този горещ период IPCC оценява температурите като не толкова високи колкото днешните; тези температури били около 32.18°F до 32.36°F по-ниски от средните температури между 1961 и 1990 година.

Използвайки правителствени данни за средните температури през двадесети век, изчислих средната температура през MCA да бъде около 51.94°F. В резултат направих предположение, че пикова температура през MCA би могла да бъде между 19.58°F и 19.76°F по-ниска от съвременните стойности. Както отбелязва Малкълм Хюз в електронно интервю: всъщност „температурните условия за Голямото басейнско пространство и голяма част от останалата част на Западната част на САЩ през MCA са били забележимо по-хладни отколкото през двадесети век“. Докато пикова температура през MCA може да е била донякъде сравнима с модерните стойности, средните температури тогава биха били значително по-ниски.

През MCA увеличените температури означавали увеличение на опустошителните пожари; следователно е логично да приемем, че същият проблем ще се прояви при повишени температури по целия свят днес. От това можем да научим, че области, които преди не са били предразположени към горски пожари, може да започнат да преживяват подобна опустошителност. NASA отбелязва, че в райони както Колорадо така и Източна Африка сезонът на пожарите вече продължава извън лятото дълбоко във есента. През 2015 година организацията установила, че „сезоните на пожарната погода са се удължили в една четвърт от вегетативната повърхност на Земята“. Изследването на MCA предполага, че тази тенденция ще продължи; възможно—и дори вероятно—е кризата с горските пожари да се превърне от географски изолирана катастрофа в преобладаващ проблем за голяма част от света.